Неоценим принос в изящната словесност
Продрум ДИМОВ
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета дано си спомним за поета Георги Струмски, от чието рождение наскоро се навършиха 90 години. Ще се докоснем и до поетичния свят на Вилдан Сефер посредством едно нейно есенно-зимно стихотворение.
Приятно четене. > През септември 1999 година Велин Георгиев ме предложения на премиера на следващата си книга в Столичната библиотека. Когато завърши събитието, забелязах, че поетът ми махна отзивчиво. След това сподели: " Хайде бе, къде се губиш? Ела, че Георги Струмски ме помоли упорито да го срещна с теб! " Така най-неочаквано се постави началото на неподозирано запознанство, което скоро прерасна в близко и потребно взаимно креативно сродяване.
Георги Асенов Йорданов, който ще остане вечно с писателския си псевдоним Струмски, е роден на 25 ноември 1932 година в с. Слокощица, Кюстендилско. Завършва " Българска лингвистика " в Софийския университет и учителства изначало в Пирдоп, а по-късно в Кюстендил и София, преди да се раздели с учителската специалност и да се отдаде безрезервно на литературно-творческото занятие. Първите му професионално зрели поетични произведения се появяват през 1958 година по страниците на в. " Народна юноша ". Междувременно стартира работа като редактор в Радио " София ", сетне основен редактор на в. " Пулс ", продължава като завеждащ " Детско-юношеска литература " в издателство " Български публицист ", заместител основен редактор на сп. " Обзор ", секретар на Съюз на българските писатели и приключва трудовия си път като основен редактор на детското сп. " Славейче ".
За отбелязване е, че наред с нелеката и виновна редакторска активност не оставя да бездейства надареното си перо и основава прекомерно внушителна поредност от произведения. През 1958 година потегля с дебютните си " Две поеми ", последвани от плевел проливен дъжд от забавни и търсени настоящи заглавия, изключително в региона на детската ни литература. В тази тенденция в сюжетно-тематичен проект се открояват " Моите пролети и зими " (1963), " Пионерската страна " (1964), " Барабанчик " (1965), " Писма до твоето детство " (1968) и доста други творби, отдадени на малчуганите.
Без да изневерява на обичаната си детска тематика, Георги Струмски не остава непознат и на творчеството за възрастни. Силно впечатляваща е неговата " Книга за Майстора " (1972), а също по този начин и заглавията му " Ангел Златоуст. Книга за Ангел Каралийчев " (2008), " Отвесна светлина " (2008) и други.
От първите си детски дни обаче остава зависим на неукротимата си любов към родния край, към българското и родната нематериалност и отразява въодушевено тези свои изконни родолюбиви усеща в поетичните си и белетристични произведения. Още при първите ми по-продължителни контакти с него усетих, че е зареден с неукротим пиетет към културно-историческото ни завещание, включително и към приноса на родното писателство в духовното съзиждане на България. Творчеството му за деца заема уместно влиятелно място измежду най-уважаваните ни и тиражирани създатели. Неслучайно дружно с колежката Теодора Ганчева в течение на години редактираха и издаваха сладкодумното сп. " Славейче ".
На 8 юли 2013 година Георги Струмски ни напусна физически вечно. Смъртта обаче е безсилна да заличи неговия безценен принос в генезиса на родната изящна книжовност, с който ще живее в днешния и утринен нравствен ден на поколенията.
>
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета дано си спомним за поета Георги Струмски, от чието рождение наскоро се навършиха 90 години. Ще се докоснем и до поетичния свят на Вилдан Сефер посредством едно нейно есенно-зимно стихотворение.
Приятно четене. > През септември 1999 година Велин Георгиев ме предложения на премиера на следващата си книга в Столичната библиотека. Когато завърши събитието, забелязах, че поетът ми махна отзивчиво. След това сподели: " Хайде бе, къде се губиш? Ела, че Георги Струмски ме помоли упорито да го срещна с теб! " Така най-неочаквано се постави началото на неподозирано запознанство, което скоро прерасна в близко и потребно взаимно креативно сродяване.
Георги Асенов Йорданов, който ще остане вечно с писателския си псевдоним Струмски, е роден на 25 ноември 1932 година в с. Слокощица, Кюстендилско. Завършва " Българска лингвистика " в Софийския университет и учителства изначало в Пирдоп, а по-късно в Кюстендил и София, преди да се раздели с учителската специалност и да се отдаде безрезервно на литературно-творческото занятие. Първите му професионално зрели поетични произведения се появяват през 1958 година по страниците на в. " Народна юноша ". Междувременно стартира работа като редактор в Радио " София ", сетне основен редактор на в. " Пулс ", продължава като завеждащ " Детско-юношеска литература " в издателство " Български публицист ", заместител основен редактор на сп. " Обзор ", секретар на Съюз на българските писатели и приключва трудовия си път като основен редактор на детското сп. " Славейче ".
За отбелязване е, че наред с нелеката и виновна редакторска активност не оставя да бездейства надареното си перо и основава прекомерно внушителна поредност от произведения. През 1958 година потегля с дебютните си " Две поеми ", последвани от плевел проливен дъжд от забавни и търсени настоящи заглавия, изключително в региона на детската ни литература. В тази тенденция в сюжетно-тематичен проект се открояват " Моите пролети и зими " (1963), " Пионерската страна " (1964), " Барабанчик " (1965), " Писма до твоето детство " (1968) и доста други творби, отдадени на малчуганите.
Без да изневерява на обичаната си детска тематика, Георги Струмски не остава непознат и на творчеството за възрастни. Силно впечатляваща е неговата " Книга за Майстора " (1972), а също по този начин и заглавията му " Ангел Златоуст. Книга за Ангел Каралийчев " (2008), " Отвесна светлина " (2008) и други.
От първите си детски дни обаче остава зависим на неукротимата си любов към родния край, към българското и родната нематериалност и отразява въодушевено тези свои изконни родолюбиви усеща в поетичните си и белетристични произведения. Още при първите ми по-продължителни контакти с него усетих, че е зареден с неукротим пиетет към културно-историческото ни завещание, включително и към приноса на родното писателство в духовното съзиждане на България. Творчеството му за деца заема уместно влиятелно място измежду най-уважаваните ни и тиражирани създатели. Неслучайно дружно с колежката Теодора Ганчева в течение на години редактираха и издаваха сладкодумното сп. " Славейче ".
На 8 юли 2013 година Георги Струмски ни напусна физически вечно. Смъртта обаче е безсилна да заличи неговия безценен принос в генезиса на родната изящна книжовност, с който ще живее в днешния и утринен нравствен ден на поколенията.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ